Изпитваш ли често чувство на вина? Как живееш с нея? Уморява ли те да премисляш постоянно дали си постъпил правилно? И правилно според кого….?
Често ли си казваш: „Аз пак сбърках“, „Аз съм проблемът“, „Можеше по друг начин…..“
Ако автоматично поемаш вината, дори когато не си сигурен защо, това означава , че в теб има силен вътрешен критик. И този глас се е появил някъде много рано в детството, когато е било по-безопасно да поемеш вината, отколкото да се защитиш.
Може би като дете не си имал пространство да кажеш:
„Това не е честно“ или „Това ме наранява“, „Дай ми възможност да поправя нещата“
И затова си се адаптирал. Нямал си друг избор.
Взел си решението: „По-добре аз да съм виновен… така ще избегна конфликт“ или „Ако съм виновен, поне имам контрол“, „Когато съм виновен получавам внимание“.
Там и тогава, това вероятно е бил най-безопасният начин за адаптация, но проблемът е… че този модел остава. Той се е запечатал дълбоко и бавно и настъпателно изсмуква жизнените ти сили.
Когато говорим за вината, има необходимост от едно важно уточнение. В последно време със засиления интерес към психологията се публикуват постове по важни теми като вина, срам, граници, нарцисизъм и др. И наблюдавам тяхното едностранчиво разглеждане.
Те често носят послания от типа: „Аз не съм виновен за чувствата на другия.“, „Той/Тя да се оправя, това е негов/неин проблем“. Но поради своята дълбока природа е нужно да разгледаме и двете страни на монетата.
Има случаи , в които ние основателно изпитваме вина за наша постъпка, която е в разрез с нашия морален компас и ценности. И това е НАЙ-ЗДРАВАТА част в нас!
ИМА ВИНА, КОЯТО Е ЗРЯЛОСТ. Тя не те унищожава, не те смачква, не те върти в мисли с дни. Тя ти показва нещо много ценно за теб:
Тук не беше себе си
Тук нарани
И тази вина води до действие:
– признаваш
– извиняваш се
– коригираш поведението си
След това нея я няма и освобождаваш място за обичане. И това е растеж.
ИМА И ВИНА, КОЯТО НЕ ТЕ РАЗВИВА
Тя води до самонаказание:
– мислиш отново и отново
– обясняваш се прекалено
– поемаш чужди емоции
-Не поемаш отговорност
-Не знаеш какво да направиш
И никога не ти става по-леко. Някак свикнал си с нея.
КАК ДА Я РАЗПОЗНАЕШ?
Полезни техники, които ще ти помогнат.
ТЕХНИКИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВИНА, КОЯТО НЕ Е ТВОЯ
1. „Връщане на отговорността“
Когато усетиш вина, кажи си (на глас, ако можеш):
„Това, което другият чувства, е негово.
Моята отговорност е моето поведение.“
После се върни към фактите:
Какво направи ти реално в ситуацията?
Тази техника прекъсва автоматичното „поемане“ и предлага осъзнато самонаблюдение.
2. Разделяне: факт – интерпретация – чувство
Напиши:
– Факт: „Отказах среща“
– Интерпретация (каква мисъл идва): „Той ще си помисли, че не го уважавам“
– Чувство: вина
90% от вината стои в интерпретацията, не във факта.
3. „Позволение за разочарование“
Кажи си:
„Позволено е другият да бъде разочарован от мен.“
Това е трудно. Защото много от нас са научени, че трябва да поддържат емоционалния комфорт на всички.
Но истината е:
ако никой никога не се разочарова от теб → ти не живееш себе си. Например: чувстваш, че си много изморен или имаш спешна работа. Обажда ти се приятелка за среща и ти отказваш.
4. Работа с тялото
Вината често стои като свиване в гърдите или стомаха.
Опитай:
– бавно дишане (вдишване 4, издишване 6). Издишването може да е шумно през устата. Остани в този момент и почувствай диханието.
– сложи ръка на мястото, където усещаш напрежение. Кажи вътрешно: „Виждам те. Усещам те, ще се погрижа за теб.“
Това не е „позитивно мислене“.
Това е регулация на нервната система.
5. „Чия е тази вина?“
Задай си:
„На кого прилича това усещане?“
„Кога за първи път се почувствах така?“ „Познато ли ми е?“
Много често ще излезе родител, авторитет, стара ситуация.
Тогава кажи (вътрешно):
„Това е било тогава. Това е моя живот тук и сега и от позицията на зрелия възрастен имам правото да го пусна.“
6. Мини експеримент
Избери малка ситуация, в която обикновено се чувстваш виновен.
И направи различен избор:
– кажи спокойно „не“
– не се обяснявай излишно
– не „поправяй“ веднага нещата
И наблюдавай…просто наблюдавай
Светът не се срива.
Вината идва… и после отминава.
Това е начинът да пренапишеш модела – не с мислене, а с преживяване.
АКО Е ЗДРАВА ВИНА
– признай конкретно
– поеми отговорност
– коригирай поведението
АКО НЕ Е ТВОЯ
– не се извинявай за нуждите си
– не поемай чужди емоции
– не се наказвай
Освобождаването от вина означава да започнеш да я поемаш точно там, където е твоя и да спреш да я носиш там, където не е.
