Агресивното поведение, е най-често срещаната реакция на модерното дете в наши дни. Понякога ние възрастните, също имаме непреодолимо желание да крещим ,да се саморазправяме или просто да се уравновесим. Но с времето сме изградили преживелищно волева устойчивост и социално приемливи стратегии за справяне.
Ето това умение все още не е формирано у нашите деца, най-вече поради липсата на опит. Решаващата роля за справяне с подобни ситуации, е наша, чрез усилията ни да изградим здрава и сигурна основа, с която да посрещне конфликтната ситуация. Тук е много важно да се отбележи, че сам по себе си гневът не е задължително лошо чувство.
Умението да управляваме гнева си се придобива в социалните взаимодействия. Тази мощна енергия може да се канализира в продуктивно действие. Добрата агресия провокира творчеството у децата, мотивира ги да полагат усилия и старание , за да стигат до високи резултати. В детска възраст контролът над емоциите и подтиците е все още много слаб, фрустрационният толеранс нисък и детето може да изпадне в криза и от най-малкия дразнител.
Разбирате колко безрезултатно е да кажем на детето, което е изпаднало в криза, крещи и плаче „Спри веднага“, „Млъквай“, „Ще ти купя бонбони“, „Ще извикам Торбалан и баба Меца“, „ще те оставя да спиш навън“, „ще те дам на друго семейство“ и т.н, т.е да заплашваме детето с неизпълними закани. Това, е като да кажеш на възрастен човек, който получава позив за кихане да спре веднага.
Детето има нужда да му се покажат алтернативни начини за справяне с гнева. Проявата на агресия, е само един от начините за изразяването му. Когато липсват алтернативни стратегии, агресивното поведение става по-изразено и се проявява по – често, превръщайки се в траен поведенчески акт. Различни причини могат да доведат до проява на агресия, затова е важно да установим етиологията.
Биопсихосоциалният модел е много подходящ при установяването на причините за агресивно поведение у децата. Проявата на агресия може да бъде предизвикана от биологични фактори. Ранно възникнали проблеми често се обясняват с невро-биологични причини. Други фактори, които е необходимо да се проучат са психологическите и социални такива.
Ето някои въпроси, на които си заслужава да обърнем внимание:
- Откога се наблюдава агресивното поведение?
- Има ли конкретни ситуации, които провокират агресия у детето?
- Има ли периоди на стихване на агресивните прояви? Ако да, кога и при какви обстоятелства.
- Какво е отношението към връстници?
- Зачита ли детето авторитети?
- Наблюдава ли се вкъщи опозиционно поведение към близките?
- Има ли недостатъчен контрол или прекален такъв от страна на родителите?
- Детето било ли е свидетел на агресия у дома, в училище, на площадката?
- Било ли е жертва на насилие?
- Способно ли е детето да изпитва емпатия?
Отговорите на тези въпроси са важни индикатори в хода на работата с детето. Промяната в отношението към ситуацията и субектите в нея е ключът към положителните резултати. Това важи не само за децата, но и за нас възрастните. Децата учат основно подражавайки на това, което срещат най-често в обичайната си среда. Вербалните обяснения за анализиране на дадена ситуация са важни, но те не дават резултати, ако на практика делата ни не кореспондират със заръките, които даваме на детето.
Ето някои съвети, когато детето прояви деструктивна агресия:
- Изведете детето от конфликтната ситуация. Застанете пред него и го преместете.
- Ясно и категорично заявете и покажете с жест да спре.
- Оставете детето само да отреагира силните емоции , ако ситуацията е безопасна.
- Ако възрастта и ситуацията позволяват, излезте от помещението докато силните емоции утихнат. В противен случай, останете при детето и премерено преценете вербалния и тактилния контакт докато не се успокои.
- Назовете проблема. Кажете със спокоен и категоричен тон , че не толерирате подобно поведение.
- Критикувайте и порицавайте поведението, а не личността на детето.
- След като се успокои, поговорете с него. Попитайте го как се е почувствало, както и кое го е накарало да реагира така? Какво мисли, че е постигнало в тази ситуация? Обяснете му, че съществуват и други начини за справяне с проблема.
- Повторете чрез сюжетно – ролева игра конкретната ситуация. Ако ситуацията е физическа, вербална агресия или комбинацията от тях, помолете детето да влезе както в собствената, така и в ролята на другото дете. Помогнете му да изпробва продуктивни подходи като словесен разговор, молба, проява на толеранс, излизане от конфликтната ситуацията и намиране на друго занимание, бавно и дълбоко дишане. С времето детето усвоя новите модели и само се убеждава в постигнатите резултати.
- Споделете с детето колко неловко и неприятно се чувствате, когато то реагира така.
Санкционирайте детето, когато има неприемливо поведение. Най- ефективният начин е отнемането на удоволствие – любимо занимание , играчка, игра. Бъдете категорични в поставеното наказание и го спазвайте. Децата са манипулативни и опитват всички варианти. Ако вие не се наложите като авторитет не очаквайте големи промени.
Поощрявайте детето, когато се придържа към социалните норми. Прегърнете го, покажете му, че сте радостни, заведете го на цирк, кино, на разходка в гората, на делфинариум, нахранете животните в зоологическата градина, играйте на ластик, прашки и каквото се сетите. Но да знае защо! Така то се научава да прави адекватно причинно-следствени връзки, да се чувства значимо, да разбира, че конкретно негово поведение е довело до тези моменти на преживяване на радост.
Не забравяйте, най-добрият пример сте вие, родителите. Силната връзка между вас и общите усилия винаги дават резултати.
