Чуваме и четем ежедневно за нуждата от детоксикация на тялото ни. Засипани сме с информация колко вредни са храните в наши дни и това действително налага от време на време да предприемем диетични режими, които да ни освободят от натрупаните шлаки. Хранителното пречистване води до прилив на енергия, ободряване и лекота за целия ни организъм. Но, струва ми се, не се обръща достатъчно внимание на нуждата от психичен детокс. В забързаното ни ежедневие влизаме в режим на „автопилот“ и рядко се замисляме, че именно психиката ни страда най-много. Както тялото ни се нуждае от детокс, така и умът. Психичните токсини често са невидими — те не ни разболяват веднага, а бавно отравят вътрешния ни свят. Изкривяват възприятията ни, разяждат самоуважението и подменят радостта от живота с постоянна умора и усещане за несполука. Тук ще разгледам най-честите ни саботьори, онези невидими и често неосъзнати поведения, които възпрепятстват усещането ни за радост в битието. Искам да подчертая , че всяко едно от поведенията може да бъде разгледано и като своебразен защитен механизъм , макар и това да не са класическите защитни механизми в психоаналитичния смисъл. Това са научени поведенчески стратегии за справяне, които изпълняват зашитна функция.
1. Оплакването, осъждането и недоволството
Това е триада, която подхранва усещането за безсилие. Когато се оплакваме, ние утвърждаваме, че светът е срещу нас, вместо да търсим собствения си ресурс за промяна. Осъждането е също форма на проекция – виждаме в другия това, което не можем да приемем в себе си. Недоволството е като постоянен фонов шум, който ни отдалечава от благодарността – най-мощният антидот срещу всеки психичен токсин.
2. Външният локус на контрол
Когато вярваме, че другите, обстоятелствата или „съдбата“ определят живота ни, ние губим усещането за вътрешна сила. Това е като да предадем ключа от собствения си дом на непознат. Психичното здраве започва там, където човек си върне усещането за авторство над собствения си живот. Разбира се, че има обстоятелства в живота ни, които не можем да променим, към тях е нужно да се адаптираме доколкото е възможно. Но ако сме фокусирани единствено върху това, което не можем да променим си отнемаме от силата да променим това, което можем. Такива ситуации и обстоятелства има много в живота ни, ако се вгледаме с честност. Замислете се за всички пъти , в които сте бил фактор някой да се почувства по-добре. И за онези моменти, в които вашите действия са променили ситуациите към по-добро. Виждали ли сте малка градинка пред стар блок от социалистическия строй? Олющена фасада, овехтяла дограма, стари врати, миризма на мухъл. И една градинка отпред, която с цветовете си успява да те пренесе над сивотата. Грижливо оформени лехи, пъстри петунии, невени, рози, тук -таме някоя стара саксия, столче, стръкчета копър или магданоз. Няма дизайнерска симетрия, няма парична инвестиция. Има вложена грижа и присъствие на някоя баба. И това е достатъчно да си вдигнем угрижените глави и да се усмихнем.
3. Нетолерантността към чужди мнения
Неспособността да приемем различното е симптом на вътрешна несигурност. Когато идентичността ни е крехка, всяко чуждо мнение звучи като заплаха. Толерантността не означава съгласие, а способност да бъдем в контакт с различието, без да губим себе си. Когато имаме здрав вътрешен център можем да приемем, че има и други, различни от нас мнения и това не е проблем за нашето съществуване. Все по-ярко виждаме как светът днес се разцепва на „за“ и „против“ в готовност да се избият всички, които са от „другите“. Темите са много – от ваксини, кърмене, войни, политически лидери, здравеопазване и всичко останало до кой колбас става или не става. И тук се включва защитата – отхвърляне, обезценяване, изкривяване на реалността и агресия. Зрелостта е в това да понесеш, че има и други истини и в умението да водим диалог.
4. Хабене на психична енергия да анализираме чуждото поведение
Колко често мислено „преживяваме“ какво е казал някой, защо го е направил и какво е имал предвид? Това е умствена зависимост – нуждата постоянно да разчитаме чужди послания. Истината е, че не можем да влезем в ничий вътрешен свят. Всеки анализ на другите е енергия, отнета от собствения ни растеж. Всяко премисляне води до все по-дълбоки и често неверни сценарии. Ако човекът е важен за нас, можем просто открито да проведем диалог и да изразим своите нужди, страхове и притеснения. Много често зад дадено поведение не стои целенасочена злонамереност и то има своето обяснение, което е далеч от нашата интерпретация.
5. Тревога за неща, над които нямаме власт
Тревожността често е опит да контролираме неконтролируемото. Умът създава илюзия, че ако мислим достатъчно дълго, ще предотвратим бъдеща болка. Но тревогата не е превенция — тя е самонаказание в аванс. Истинското спокойствие идва, когато разграничим между това, което зависи от нас, и това, което не зависи. Тревожните хора винаги и при всякакви обстоятелства имат за какво да се тревожат. Зад това стоят ранни модели на привързаност, базови вярвания и изградени копинг стратегии. Съзнателното самонаблюдение е ключът към промяната.
6. Самосъжалението
То изглежда като съчувствие към себе си, но всъщност ни заключва в ролята на жертва, когато продължи дълго. Самосъжалението ни лишава от сила, защото поддържа вярването „С мен се случват неща, над които нямам власт“. Но дали наистина е така? Бих казала, че често освобождението идва, когато си позволим състрадание — не жал, а топла подкрепа към себе си, която ни връща движението напред. След като сме дали поле на изразяване на съжалението, да погледнем вътре в нас, да усетим къде се намира,да поговорим с него, да видим какво има да ни каже и да продължим напред.
7. Стремежът да взимаме на всяка цена „правилните“ решения
Перфекционизмът е също токсин, облечен в рационалност. Желанието всичко да бъде „правилно“ води до страх от грешки и парализа на действието. Много често зад перфекционизма стои страх от това да се покажем, страх от провал и силна зависимост от мнението на другите. Най-здравословното решение е просто движение — избор, който ще ни покаже следващата стъпка, дори и да не е идеален. Решенията се раждат в действието.
Детоксът на мислите започва с осъзнаване – когато разпознаем своите вредни психични навици и ги заменим с по-здравословни модели. Чистият ум не е този без мисли, а този, който избира кои мисли да подхранва. Ако се припознаваш в по-горните поведения, време е да направиш промяна. Всеки от нас в някакви моменти на слабост е попадал в капана им, но когато поемем отговорност за нашите мисли и действия, ние можем да направим и избора къде и колко енергия да инвестираме. И тогава идва усещането за справяне.
Тези поведения са научени адаптации към външния свят. Те не са случайни и са опит да предпазим психиката си, но по един нездрав начин. В този смисъл, често зад конкретно поведение стоят дълбоки неудовлетворени потребности:
- оплакването, понякога е опит да бъдеш чут
- самосъжалението е опит да си дадеш грижа, но по познат, стар начин
- критикуването на другите е начин да изнесеш неприемливи за теб усещания и чувства навън
- външният локус е удобно извинение от страха да носиш отговорност
И ако се вгледаме с искреност и любяща грижа към себе си, трябва да признаем, че ако някога тези стратегии са ни вършили работа, те нямат място вече в настоящето ни тук и сега през погледа ни на зрялата позиция. Така отваряме вратата към промяната.
Основен принцип
- Спиране на шума. Позволете си време офлайн без социални мрежи, без новини, без токсични разговори (клюки, оплаквания)
- Осъзнаване на вътрешните процеси. Забележете какви мисли и реакции имате. Кое според вас ви замърсява?
В следващите 10 дни си поставете за приоритет да наблюдавате себе си. Просто наблюдавайте, без оценка и без критика. Водете си дневник в това време и на края на деня отговорете на следните въпроси:
1.) Какво допуснах в съзнанието си днес? (оплакване, самосъжаление, говорене за другите)
2.) Записвай повтарящите се мисли. Например аз съм по-зле от…, страх ме е от….няма да мога да…. и др.
3.) Тези мисли помагат ли ми или ме изтощават?
Позволи си да чувстваш без да осъждаш.
4.) Какво повече не искам да нося?
5.) Какво искам да запазя ?
Напиши за себе си нови правила:
Не участвам в разговори, които ме изтощават.
Поемам отговорност за реакциите си.
Давам си време за тишина всеки ден.
Това не е упражнение, което за 10 дни ще донесе промяна, но е първата стъпка в този процес на осъзнато творене на нашия вътрешен свят.
Психичният детокс не означава да махнем всичко негативно и да мислим позитивно. Това е остаряло вече схващане. Идеята е да се научим да махаме от багажа, който носим, това, което вече не ни служи….
С разбиране и обич към себе си.
